отлѝчник, мн. -ци, м. 1. Ученик, който е получил най-високата оценка „отличен“ по всички или по повечето учебни предмети. Вие имате диплома на отличник. А. Гуляшки. Той е пълен отличник. 2. Работник, служител, който отлично изпълнява своята работа. В първите редици бяха отличниците на предприятието.
|