отблъ̀сквам, -аш, несв. Отблъсвам. Три деня младите дружини как прохода бранят... / Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред. Вазов. С вуйчо си той не можеше да общува. Последният го отблъскваше с миналото и настоящето си, отблъскваше го с тъмната си душа, с наглата си усмивка. Кр. Велков. отблъсквам се страд.
|