откъ̀рмям, -яш, несв.; откъ̀рмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отглеждам с кърмене, отхранвам някого. Коя ли бе тая баснословна нянка, / що откърми тоя дивен исполин ‒ / с един крак на Емус, с другий на Пирин?! Вазов. || Обр. Той беше един великан, каквито не рядко откърмя тоя край. Вазов. Отчужди се от земята, дето те е родила и откърмила. Елин Пелин. откърмям се, откърмя се страд.
|