откъ̀слечно. Нареч. от откъслечен. Тези викове и сега долитаха откъслечно до слуха му и това го ободряваше. Г. Караславов. Те (работниците) бързаха възбудено, разговаряха тихо, нервно, откъслечно, съзнавайки значението на съдбоносния ден. Дим. Димов.
|