отèквам, -аш, несв.; отèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За звук, глас и под. ‒ прозвучавам като ек, ехо; проехтявам. Тръбачът свири за вечерна проверка. Ехото отеква по съседните ридове и заглъхва из дебрите на планината. М. Марчевски. Всички викаха ура и общият вик отекваше далеч из планината. Ем. Станев. Тъпо стъпките отекват надалече / и в тъмата се топят. Смирненски.
|