Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
овакантя
овакантявам
овакантяване
овал
овалвам
овалване
овален
овалност
овалям
овалян
оваляност
овации
овдовея
овдовявам
овдовяване
овен
овес
овесен
овехтея
овехтявам
овехтяване
овехтял
овея
овладея
овладея се
овладявам
овладявам се
овладяване
овлажнея
овлажня
овлажня се
овлажнявам
овлажнявам се
овлажняване
овнешки
овошка
овощар
овощарка
овощарски
овощарство
овощен
овощия
овраг
овреме
овца
овцевъд
овцевъден
овцевъдец
овцевъдски
овцевъдство
овчар
овчарка
овчарник
овчарница
овчаров
овчарски
овчарство
овчарувам
овчарче
овчедушен
овчедушие
овчи
овъглен
овъгля
овъглявам
овъглявам се
овъгляване
овържа
овързвам
овързване
овърша
овършавам
овършаване
овършея

овдовя̀вам, -аш, несв.; овдовèя, -èеш, мин. св. овдовя̀х, прич. мин. св. деят. овдовя̀л, -а, -о, мн. овдовèли, св., непрех. 1. Ставам вдовец или вдовица. Тя... беше женена и овдовяла, мъжът ѝ умря или май че го убиха. Йовков. Жената се разболяла от тежка болест, гътнала се и умряла. Мъжът овдовял. А. Каралийчев. 2. Прен. Остар. За учреждение, епархия, царство и под. ‒ оставам без титулярен началник, без владика, цар и под. Той умря от апоплексия след няколко месеца. Класното училище овдовя за неделя или две, доде дойде новият учител. Вазов. Овдовял трон.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.