Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
овакантя
овакантявам
овакантяване
овал
овалвам
овалване
овален
овалност
овалям
овалян
оваляност
овации
овдовея
овдовявам
овдовяване
овен
овес
овесен
овехтея
овехтявам
овехтяване
овехтял
овея
овладея
овладея се
овладявам
овладявам се
овладяване
овлажнея
овлажня
овлажня се
овлажнявам
овлажнявам се
овлажняване
овнешки
овошка
овощар
овощарка
овощарски
овощарство
овощен
овощия
овраг
овреме
овца
овцевъд
овцевъден
овцевъдец
овцевъдски
овцевъдство
овчар
овчарка
овчарник
овчарница
овчаров
овчарски
овчарство
овчарувам
овчарче
овчедушен
овчедушие
овчи
овъглен
овъгля
овъглявам
овъглявам се
овъгляване
овържа
овързвам
овързване
овърша
овършавам
овършаване
овършея

овлажня̀вам1, -аш, несв.; овлажнèя, -èеш, мин. св. овлажня̀х, прич. мин. св. деят. овлажня̀л, -а, -о, мн. овлажнèли, св., непрех. Покривам се с влага, ставам влажен. Николина я гледаше изплашена, разтреперана; очите ѝ взеха бързо да овлажняват. Г. Райчев. Очите му бяха овлажнели и по едната му страна неусетно се отърколи една капка. Влайков. Вълнистите му коси овлажняха от бликнала пот. Д. Немиров. Солта лесно овлажнява.

овлажня̀вам2, -аш, несв.; овлажня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане влажно; навлажнявам. Лека пара овлажни въздуха, здрачът се усили. Ст. Загорчинов. Тя допря чело до стъклото и дъхът ѝ го овлажни. Д. Добревски. Устните му бяха пресъхнали; той прокара език по тях и на два пъти ги овлажни. Ив. Хаджимарчев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.