|
овършàвам, -аш, несв.; овършèя, -èеш и (диал.) овършà, -èш, мин. св. овършàх, прич. мин. св. деят. овършàл, -а, -о, мн. овършèли, св., прех. Вършея всичко до край. Ще дойдете с тях да дигнете снопите и ще чакате, докато ги овършеят. Аз сам ще дойда да проверя житото. Хар. Русев. Пожънали бяха, овършаха, прибраха кукурузите. Г. Райчев. Дето ще отида да работя на хората, и тъй ще сме наедно, да приберем твоето. Ще го поженем, ще го овършем. Йовков. овършавам се, овършея се страд.
|