Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
оцапам
оцапвам
оцапване
оцветен
оцветител
оцветителен
оцветя
оцветявам
оцветяване
оцедя се
оцеждам се
оцеждане
оцелея
оцелявам
оцеляване
оценител
оценителен
оценителка
оценка
оценя
оценявам
оценяване
оцет
оцетар
оцетарка
оцетен
оцъкля
оцъклям
оцъкляне

оцветèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от оцветя. 2. Като прил. ‒ на който е даден някой цвят. Оцветена вода. Оцветено стъкло.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.