Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
оцапам
оцапвам
оцапване
оцветен
оцветител
оцветителен
оцветя
оцветявам
оцветяване
оцедя се
оцеждам се
оцеждане
оцелея
оцелявам
оцеляване
оценител
оценителен
оценителка
оценка
оценя
оценявам
оценяване
оцет
оцетар
оцетарка
оцетен
оцъкля
оцъклям
оцъкляне

оцветя̀вам, -аш, несв.; оцветя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане цветно, обагрям. Полегатите розови лъчи оцветяваха с червено сияние бухналия прахоляк над стърнищата. А. Гуляшки. 2. Прен. Придавам особен тон, изразителна отсянка на нещо. оцветявам се, оцветя се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.