|
оцèтен1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до оцет. Оцетна ферментация. □ Оцетна киселина (хим.) ‒ органическа киселина с парлив кисел вкус и остра миризма, която се съдържа в оцета.
оцèтен2, -а, -о, прил. Рядко. Предназначен за оцет. Оцетена бъчва. Оцетено шише.
|