|
сам, самà, самò. I. Местоим. 1. За подчертаване, усилване (при лични местоимения или съществителни) — не друг, а именно назованият, тъкмо той. Самата тя донесе чиста риза и нови дрехи на мъжа си. К. Петканов. Кой знае колко би продължило веселието, ако сам императорът не даде пръв знак за разотиване. Ст. Загорчинов. Той сам му натъпка торбата с каквото трябва. Ст. Ц. Даскалов. || Вместо лично местоим. — за подчертаване и изтъкване на посоченото лице или предмет. Ах, тез песни и таз усмивка / кой глас ще ги викне — запее!? / Кървава да дигна напивка, / от коя и любов немее. / Пък тогаз и сам ще запея — / що мразя и за що милея! Ботев. Как да не знам, когато сам присъствувах на разправията! Вазов. Трийте го, братя — извика Остенът и сам захвана да му трие със сняг лицето, ръцете, гърдите. Вазов. 2. Винаги членувано: самият, самата, самото — за усилване, подчертаване на абсолютния смисъл на съществителното, с което е свързано, без да има собствено значение. Други бяха я видели седнала на самия край на скалата на Куков вир. Йовков. Говоря самата истина, отче. Елин Пелин. Какво тъй устните разяжда — / напукани / О, тая жажда — по-страшна от самата смърт. Вес. Георгиев. || Олицетворение, въплъщение на нещо. Аз я мислех самата невинност. Вазов. Когато трябваше да се делят дажбите от масло или вино, той заставаше всред неспокойната групичка с нож или черпак в ръката като самата справедливост — безстрастен и сериозен. Вежинов. 3. Без чужда помощ, подкрепа или намеса. Тази жена гледаше три деца и въртеше цялата къщна работа сама: сама переше, сама готвеше, сама чистеше, сама месеше и печеше хляб. Г. Караславов. Най-сладките круши там зреят. Сами се откъсват и падат. К. Петканов. || По свой почин, не под чуждо влияние, доброволно. Турчинът сам призна, че не е виждал Бръчков между злодейците. Вазов. Види се, то самò да се признало, че лъже. Вазов. II. Прил. При когото няма друг; самичък. Из пустинната алея / скитах сам. Дебелянов. Вървеше сама сред горите, сама сред зелените ниви. Йовков. Нощта ни бе заварила в гората. И сами бяхме ние. К. Христов. Малкото кученце беше останало само вкъщи и нямаше кой да го нахрани. М. Марчевски. || Който живее без близки; усамотен, самотен. Тя ще остане сама. Сама — без син, без снаха, без унуче. Влайков. Заживяха си стринини Венковичини сами — тя и чичо Венко. Влайков. □ От само себе си — а) Без външна намеса и чуждо влияние. Болката ще мине от само себе си. б) Без разясняване, явно. Всички тия неща се разбират от само себе си. Сам по себе си — а) Без външна помощ. Мирът не идва сам по себе си. Той трябва да бъде извоюван. б) По своята същност. Сам по себе си той е добър човек. Сам-самин (диал.) — съвсем сам. Сам-самичък (разг.) — съвсем сам.
сам нареч. Диал. Тук, насам, при мене. Дай сам парите! — Взел парите, нахокал го и го изпъдил. Йовков. Ела сам! — И докторът го въведе в тъмната стая. Вазов. □ Ни сам, ни там (диал.) — с неопределено положение. Вдовицата може, кога ѝ излезе добър късмет, и да се ожени пак, та и рахат да си види. Ами това? — ни сам, ни там. Влайков. Сам-там (остар.) — а) Тук-там. През сливака сам-там замъждука по къщите светлинка. П. Ю. Тодоров. б) Малко, не всичко, не напълно. Той можеше да говори, да чете и пише по гръцки, а дори и да чете и разбира сам-там по елински. Д. Немиров.
|