Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
си
сибирски
сиборгий
сив
сивеене
сивея
сивея се
сивина
сивкав
сивкавост
сиво
сиво-
сивокос
сивоок
сивост
сивота
сивочерен
сигнал
сигнален
сигнализатор
сигнализация
сигнализирам
сигнализиране
сигналист
сигналистка
сигнатура
сигнирам
сигниране
сигур
сигурен
сигурно
сигурност
сиджим
сиджимка
сиенит
сиенитен
сизифов
сизифовски
сила
силабичен
силабически
силаботонически
силаж
силажен
силажирам
силажиране
силен
силикат
силикатен
силициев
силиций
силно
силнотоков
силов
силогизъм
силодобиване
силоз
силозен
силом
силомер
силует
силя
силя се
силях
силяхлък
симбиоза
символ
символизирам
символизиране
символизъм
символика
символист
символистичен
символистка
символичен
символически
символично
сименталски
симетричен
симетрично
симетрия
симид
симидчия
симпатизирам
симпатизиране
симпатичен
симпатично
симпатия
симптом
симптоматичен
симулант
симулантка
симулантство
симулация
симулирам
симулиране
симфоничен
симфонически
симфония
син
синагога
синап
синапен
синапов
синджир
синджирен
синджирлия
синджирче
синдик
синдикален
синдикат
синдром
синева
синевина
синедрион
синеене
синекдоха
синекура
синекурен
синене
синеок
синец
синея
синея се
синигер
синигерски
синилка
синило
синина
синия
синка
синкав
синко
синковец
синкопа
синкретизъм
синкретичен
синов
синовен
синод
синодален
синология
синоним
синонимен
синонимика
синор
синорен
синпур
синтагма
синтаксис
синтактичен
синтез
синтеза
синтезатор
синтезирам
синтезиране
синтетичен
синтетически
синтетичност
синузит
синус
синусен
синусов
синхронен
синхронизъм
синхроничен
синхронически
синци
синчага
синчец
синьор
синьора
синьорина
синя
синяк
сипаница
сипаничав
сипвам
сипвам се
сипване
сипей
сипка
сипкав
сипкаво
сипкавост
сипна се
сипя
сипя се
сирак
сираче
сирашки
сирен
сирена
сиренар
сиренарка
сиренарница
сиренарски
сиренарство
сирене
сиреч
сириец
сирийка
сирийски
сирище
сирница
сиромах
сиромахкиня
сиромаш
сиромашеене
сиромашея
сиромашия
сиромашки
сироп
сиропен
сиропиталище
сиропиталищен
сирота
сиротен
сиротински
сиротиня
сиротно
сиротност
сиря
система
систематизирам
систематизиране
систематика
систематичен
систематически
систематично
системен
системно
системност
сит
ситар
ситарка
ситен
ситнеж
ситнене
ситно
ситня
сито
ситост
ситуационен
ситуация
сифилис
сифилитик
сифилитичен
сифилитически
сифон
сифонен
сияен
сияйно
сияйност
сияние
сиятелство
сияя

си1 възвр. местоим. 1. Кратка форма за дателен падеж — на себе си. Ший грижовно хубавица / и любовно / през прозореца поглежда, / па си шепне и нарежда. Яворов. Едно след друго дойдоха няколко момичета, наляха си вода. К. Петканов. Купих си нова рокля. 2. Означава различни субективни отсенки (най-често интимност, а също съжаление, пренебрежение и др.). Зави се майка, замая — / камък ѝ падна на сърце; / гледа си в очи Чавдара, / във очи черни, големи. Ботев. Аз от стара майка крия / и мълча си, а сърцето / бяс го къса него клето. Яворов. Говори си, и нека са говори, / нали затуй му плащат хората. Вапцаров. Диване съм си, диване, и туй-то! Елин Пелин. Пея си. Мечтая си. 3. Като притеж. местоим., кратка неизменяема форма — свой. За да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите. Вазов. Къщата му се превърна на многобройна задруга, той увеличи имота си, забогатя. Йовков. Сън сънувах, сън прокоба — / сънувах си гроба. Яворов. У дома си. У бабини си.

си2 частица. 1. Прибавя се след неопределителни местоимения и наречия, напр. някой си, някакъв си, нещо си, еди-кой си, някога си, някъде си, нейде си и др., като усилва тяхната неопределеност или им придава пренебрежителна отсянка. В някое си царство имало един цар — и хитър, и зъл, и ненаситен. Ц. Церковски. Дошъл някой си в нощта и иди му се доверявай. Хар. Русев. Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. П. П. Славейков. Няма ли да ти домилее, да размислиш, че за някаква си нищожна заплата биеш брата си? Елин Пелин. А той сега така да ми се накара! И зарад кого? За една от нейде си дошла! Влайков. 2. а) При глаголи като отивам, идвам, дохождам, заминавам, тръгвам и др. им придава значение: отивам у дома си, на мястото, където живея постоянно, откъдето съм дошъл. Идвам си. Утре си заминавам. Ще си дойда късно вечерта. Най-после си отидоха. б) При глаголи с представка от-, които имат значение, че действието се извършва до насита, засилва това значение, напр. отигравам си, отспивам си, отяждам си. г) При някои глаголи придава различни отсенки в значението им, напр. дояждам си, лягам си, припомням си и др.

си3, мн. няма, ср. (итал.). Муз. 1. Название на седмия тон от музикалната гама в до-мажор. 2. Нотен знак на тона „си“.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.