Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
си
сибирски
сиборгий
сив
сивеене
сивея
сивея се
сивина
сивкав
сивкавост
сиво
сиво-
сивокос
сивоок
сивост
сивота
сивочерен
сигнал
сигнален
сигнализатор
сигнализация
сигнализирам
сигнализиране
сигналист
сигналистка
сигнатура
сигнирам
сигниране
сигур
сигурен
сигурно
сигурност
сиджим
сиджимка
сиенит
сиенитен
сизифов
сизифовски
сила
силабичен
силабически
силаботонически
силаж
силажен
силажирам
силажиране
силен
силикат
силикатен
силициев
силиций
силно
силнотоков
силов
силогизъм
силодобиване
силоз
силозен
силом
силомер
силует
силя
силя се
силях
силяхлък
симбиоза
символ
символизирам
символизиране
символизъм
символика
символист
символистичен
символистка
символичен
символически
символично
сименталски
симетричен
симетрично
симетрия
симид
симидчия
симпатизирам
симпатизиране
симпатичен
симпатично
симпатия
симптом
симптоматичен
симулант
симулантка
симулантство
симулация
симулирам
симулиране
симфоничен
симфонически
симфония
син
синагога
синап
синапен
синапов
синджир
синджирен
синджирлия
синджирче
синдик
синдикален
синдикат
синдром
синева
синевина
синедрион
синеене
синекдоха
синекура
синекурен
синене
синеок
синец
синея
синея се
синигер
синигерски
синилка
синило
синина
синия
синка
синкав
синко
синковец
синкопа
синкретизъм
синкретичен
синов
синовен
синод
синодален
синология
синоним
синонимен
синонимика
синор
синорен
синпур
синтагма
синтаксис
синтактичен
синтез
синтеза
синтезатор
синтезирам
синтезиране
синтетичен
синтетически
синтетичност
синузит
синус
синусен
синусов
синхронен
синхронизъм
синхроничен
синхронически
синци
синчага
синчец
синьор
синьора
синьорина
синя
синяк
сипаница
сипаничав
сипвам
сипвам се
сипване
сипей
сипка
сипкав
сипкаво
сипкавост
сипна се
сипя
сипя се
сирак
сираче
сирашки
сирен
сирена
сиренар
сиренарка
сиренарница
сиренарски
сиренарство
сирене
сиреч
сириец
сирийка
сирийски
сирище
сирница
сиромах
сиромахкиня
сиромаш
сиромашеене
сиромашея
сиромашия
сиромашки
сироп
сиропен
сиропиталище
сиропиталищен
сирота
сиротен
сиротински
сиротиня
сиротно
сиротност
сиря
система
систематизирам
систематизиране
систематика
систематичен
систематически
систематично
системен
системно
системност
сит
ситар
ситарка
ситен
ситнеж
ситнене
ситно
ситня
сито
ситост
ситуационен
ситуация
сифилис
сифилитик
сифилитичен
сифилитически
сифон
сифонен
сияен
сияйно
сияйност
сияние
сиятелство
сияя

сѝгурен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. (итал.). 1. Който не се съмнява в нещо; уверен, убеден. Хората може да поприказват за Тошка, но лоша дума за старата няма да кажат, в това тя беше сигурна. Г. Караславов. Хората с такива очи са честни, откровени, на тях човек може да се довери и да бъде сигурен, че няма да го подведат. М. Марчевски. 2. На когото (на който) може да се разчита, който заслужава доверие; надежден. Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. Йовков. Сигурен човек. Сигурна помощ. 3. Който не е застрашен от никаква опасност или несполука. Но веднъж, тъкмо когато се мислеше най-сигурен, видя се подгонен от потеря. Йовков. Малцина можаха да се заловят за някоя, ако и скромна, но сигурна търговийка. Вазов. Сигурна служба. На сигурно място. Сигурно убежище. 4. Който показва твърдост, непоколебимост, увереност. С чевръста и сигурна ръка ковачът довърши желязото. Йовков. Той беше среден на ръст човек с едва-едва отпуснати рамена, но в стаята влезе със здрава, сигурна стъпка. Дим. Талев. Сигурни движения. 5. Който непременно ще стане, ще се случи; неизбежен, неминуем. Никакво ядене. Една хапка хляб значи сигурна смърт. Л. Стоянов. Сигурен успех. Сигурни печалби. Сигурна гибел.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.