Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сбабвам се
сбабване
сбабичасам се
сбабичасвам се
сбабичасване
сбабя се
сбарам
сбарвам
сбарване
сбера
сбивам
сбивам се
сбиване
сбирам
сбиране
сбирка
сбиротък
сбирщина
сбит
сбито
сбитост
сбия
сбия се
сближа
сближа се
сближавам
сближавам се
сближаване
сближение
сблъскам
сблъскам се
сблъсквам
сблъсквам се
сблъскване
сблъсък
сбогом
сбогувам се
сбогуване
сбор
сборвам се
сборване
сборен
сборичкам се
сборичквам се
сборичкване
сборище
сборник
сборувам
сборуване
сборя се
сборянин
сборянка
сбратимя се
сбратимявам се
сбратимяване
сбруя
сбръчвам
сбръчкам
сбръчкам се
сбръчкан
сбръчквам
сбръчквам се
сбръчкване
сбутам
сбутан
сбутвам
сбутване
сбъдвам се
сбъдване
сбъднат
сбъдне се
сбъркам
сбъркам се
сбърквам
сбърквам се
сбъркване
сбърча
сбърчвам
сбърчване

сбòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е съставен временно за определена цел от членове на отделни групи, колективи и под. Сборна рота. Сборен хор. Сборен тим. Сборен отред. Сборно стадо. □ Сборен пункт (сборно място) място за събиране преди тръгване за някъде. Точно в три тръгваме. Сборен пункт — западният край на селото. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.