|
сбъ̀рчвам, -аш, несв.; сбъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя да се появят, бръчки по нещо. Изведнъж раздразнение и яд сбърчиха цялото му лице. Йовков. Йордан донесе два големи портрета, закова ги на стената и се дръпна назад. Старият влезе, сбърчи чело и дълго ги гледа. Г. Караславов. Момчил отначало сбърчи веждите си, като че ли да се разсърди, но после прихна да се смее. Ст. Загорчинов. сбърчвам се, сбърча се страд.
|