Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	сдавам сдавам се сдаване сдавен сдавено сдавя сдавям сдавяне сдам сдам се сделка сджафкам се сджафквам се сджафкване сдипля сдиплям сдипляне сдобивам сдобивам се сдобиване сдобия сдобия се сдобря сдобрявам сдобрявам се сдобряване сдребня сдребнявам сдробя сдробявам сдробяване сдругаря се сдругарявам се сдругаряване сдружа сдружа се сдружавам сдружавам се сдружаване сдружение сдрусам сдрусвам сдрусване сдумам се сдумвам се сдумване сдуша сдуша се сдушавам сдушавам се сдушаване сдъвквам сдържа сдържам сдържам се сдържан сдържане сдържано сдържаност сдърпам сдърпам се сдърпвам сдърпвам се сдърпване	сдъ̀ржам, -аш, несв.; сдържà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Възпирам проявата на чувство; задържам. И като се ръкува с Цвета, рече ѝ с усмивка, която не можеше да сдържи: — Кога порасна ма, Цвето. Елин Пелин. Тая шега развеселява Спиридона и той не може да сдържа смеха са. Йовков. 2. Рядко. Спирам, запирам, задържам. А наляво и надясно от града излизаха Момчиловците и като сдържаха конете си, обръщаха глави към своя войвода. Ст. Загорчинов. сдържам се, сдържа се страд. □ Не ме сдържа — нямам търпение. Сдържам си думата (обещанието) — изпълнявам обещанието си.

Речник