Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сдавам
сдавам се
сдаване
сдавен
сдавено
сдавя
сдавям
сдавяне
сдам
сдам се
сделка
сджафкам се
сджафквам се
сджафкване
сдипля
сдиплям
сдипляне
сдобивам
сдобивам се
сдобиване
сдобия
сдобия се
сдобря
сдобрявам
сдобрявам се
сдобряване
сдребня
сдребнявам
сдробя
сдробявам
сдробяване
сдругаря се
сдругарявам се
сдругаряване
сдружа
сдружа се
сдружавам
сдружавам се
сдружаване
сдружение
сдрусам
сдрусвам
сдрусване
сдумам се
сдумвам се
сдумване
сдуша
сдуша се
сдушавам
сдушавам се
сдушаване
сдъвквам
сдържа
сдържам
сдържам се
сдържан
сдържане
сдържано
сдържаност
сдърпам
сдърпам се
сдърпвам
сдърпвам се
сдърпване

сдъ̀ржам се, -аш, несв.; сдържà се, -ѝш, мин. св. -àх се, св., непрех. Възпирам се от появяването на някакво чувство. Цанка и тя някак е по-весела от други път и като че иска да се похвали нещо майци си, па се сдържа. Влайков. Плачлива съм станала. Искам да се сдържа, пък не мога. Р. Стоянов. Една сутрин през тия дни и Нейко кметът не можа да се сдържи в къщи и излезе да пообиколи из полето. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.