|
сегà нареч. 1. В този момент, когато се говори за нещо. Срещу големите празници всякога ни ушиваха по нещо ново. И като че и сега аз чувствувам особения дъх на нова басма, който чувствувах тогава. Йовков. Сега е нощ. / Машината ритмично / припява / и навява топла вяра. Вапцаров. 2. Във времето, около момента, в който се говори. Какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега / българка — майка юнашка. Ботев. Жетва е сега. Пейте робини, / тез тъжни песни. / Грей и ти, слънце, / в таз робска земя. Ботев. Ще ида у други поробени народа, да правя това, което правя тук сега. Вазов. Той и сам не знае кога е роден, но като го запитали, казва, че сега е на 36 години. П. П. Славейков. Нека е горещо сега, хляб се пече. Йовков. Някогашното скотовъдство сега не съществува вече. Йовков. Романтиката е сега в моторите, / които пеят / по небето синьо. Вапцаров. || Преди малко. Слугата ми беше на воденицата и едвам сега се завърна. Вазов. Сега беше тука, къде ли отиде? || След малко, веднага, в много скоро време. Сега ще ти направя кафенце. Вазов. Аз сега ще си дода. Йовков. 3. Този път. Много пъти съм говорил, сега обаче няма да говоря. 4. В онзи момент, когато се е мислило, говорило или наблюдавало нещо; тогава. Опасността беше сега най-голяма. Вазов. Тя се озърна и едвам сега видя, че улицата е пуста и никой човек не минува. Вазов. Сега градът ми се вижда съвсем опустял и потъмнял. Величков. Като че едвам сега се отвориха очите му (на Индже) и той видя колко злочеста е земята, из която вървеше. Йовков. □ Ами сега? (разг.) — при уплаха и пред неизвестност: какво да се прави? За сега — в този момент. Толкоз за сега. Ей сега (разг.) — а) Преди малко. Ей сега беше си идвал, старата още кълнеше. Йовков. б) След малко. Ей сега тя ще дойде при нас. Йовков. Сега за сега (разг.) — за ограничено време, около момента на говоренето; сега. Сегиз-тогиз чувам отзад е ми да шушнат: „Ето, този е щастливецът!“ Хубаво, ама сега за сега щастливецът няма пари за една цигара тютюн. Ал. Константинов.
|