|
скъп, -а, -о, прил. 1. Който струва много пари, който се продава или купува на висока цена. Противоп. евтин. Зимно време плодовете са скъпи. Купих от скъпите бонбони. 2. В който се продава или плаща на висока цена. Скъп ресторант. Скъп пазар. Скъп хотел. || През който се продава, плаща на високи цени. В днешните скъпи времена, ако на всяко спиране пампорът плаща по една жълтица, къде ще му излезе краят? А. Каралийчев. Скъпи години. 3. Разг. Комуто се свиди да даде нещо; свидлив. Противоп. щедър. Скъп на триците, евтин на брашното. Погов. 4. Прен. Сдържан (на думи, похвали и др.). Скъп беше на приказки хаджи Драган и направо ги попита какво ги носи при него. Йовков. Той беше побелял и сбърчен не за годините си, суров, начумерен и скъп на думи. Г. Караславов. Скъп на похвали. 5. Прен. Който е много мил, драг, обичен на някого. Никога родната земя не е ни тъй скъпа, както когато сме далеч от нея. Вазов. Че за кавалджия кавалът е по-скъп и от стадото — поясни друг. Влайков. Аз знам: детето ви е скъпо, скъпо, / сърцето ви до гроба ще гори. Хр. Радевски. Скъп гостенин. Скъпа рожба. || Който много ценим, уважаваме, пазим. Свободо скъпа, ти изгря приятно / над нашите гори, поля широки. Вазов. Аз живея пак / своя спомен скъп, / аз живея пак / миналата скръб. Лилиев. Скъпа ни е паметта на дедите ни. Нашето минало ни е скъпо. Здравето ни е скъпо. 6. Който се постига с много жертви, усилия. Скъпа победа.
|