|
слòжен1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се състои от няколко части или елементи. Един сложен, съставен от много миризми дъх се излъчваше от стените, от пода, от старите долапи. К. Константинов. Сложен механизъм. || Грам. Който е съставен от две или повече части, думи. Сложна дума. Сложно изречение. Сложен предлог. Сложен съюз. Сложно название. 2. Който представя система от различни елементи, комбинации. Движенията им стават по-силни, по-бързи, играта с лопатите става по-сложна, по-изкусна. Ал. Константинов. Една веща ръка би могла да съчетае тия звуци в сложна и хубава мелодия. Йовков. Сега младата селянка си везеше нова кошуля Бод след бод изникваха шарки по пазвите, по ръкавите — червени, зелени, жълти, една в друга, една през друга в сложна плетеница. Дим. Талев. Сложен процес. 3. Който е труден за разбиране, разрешаване. Тя имаше към баща си особено чувство, сложно и необяснимо. Л. Стоянов. Кръстьо, който не обичаше сложните и заплетени работи, махна с ръка. Г. Караславов. Сложна задача. □ Сложна лихва (банк.) — лихва, която след всеки определен срок се прибавя към капитала и се олихвява.
слòжен2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Диал. За височина, път и под. — който е с малък наклон; полегат. Най-после той дойде до избраздения с дълбоки дируги път, който се качва бавно по сложното възвишение на курубагларската рътлина. Вазов.
слòжен3, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сложа. 2. Като прил. Обикн. с нареч. добре — който има правилно телосложение. Едрата и добре сложена снага на дядо Костадин излъчваше радост, добрина. К. Петканов. И наистина, като ги видиш от далеч, изправени на края на тротоара при кръстопътищата, високи, атлетически сложени, красиви, ще помислиш, че са паметници, поставени за украшение на града. Ал. Константинов.
|