Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
слаб
слабак
слабеене
слабея
слабина
слабителен
слабо
слабоват
слабоволен
слабоволие
слабограмотен
слабогръд
слабодушен
слабодушие
слабокултурен
слабопроизводителен
слабосилен
слабост
слаботелесен
слаботоков
слабоумен
слабоумие
слабохарактерен
слабохарактерност
слабушка
слабушко
слава
славеев
славей
славейко
славейков
славейче
славен
славене
славист
славистика
славистичен
славистка
славно
славолюбец
славолюбив
славолюбивост
славолюбие
славослов
славословене
славословие
славословя
славя
славянизирам
славянизиране
славянизъм
славянин
славянобългарски
славяновед
славянознание
славянофил
славянофилски
славянофилство
славянофоб
славянофобство
славянски
славянство
слагам
слагам се
слагане
слад
сладина
сладка
сладкар
сладкарка
сладкарница
сладкарски
сладкарство
сладкиш
сладко
сладководен
сладкогласен
сладкогласно
сладкодумен
сладкодумец
сладкодумие
сладкодумник
сладкодумница
сладкодумно
сладкодумство
сладкозвучен
сладкозвучно
сладкопоен
сладкопоец
сладкопойно
сладкоречив
сладнеене
сладнея
сладнив
сладникав
сладникавост
сладня
сладолед
сладост
сладостен
сладостно
сладострастен
сладострастие
сладострастно
сладун
сладур
сладък
сладя
слазям
слазяне
слайвам
слалом
слама
сламен
сламеник
сламеница
сламка
сламник
сламорезачка
слана
сланина
слановит
сланя
сласт
сластен
сластно
сластолюбец
сластолюбив
сластолюбивост
сластолюбие
слатина
слая
слегне се
след
след-
следа
следвам
следване
следващ
следвоенен
следен
следене
следобед
следобеден
следовател
следователно
следователски
следовник
следовница
следосвобожденски
следпразничен
следреволюционен
следсмъртен
следствен
следствие
следующ
следя
слез
слезен
слезенка
слезка
слезна
слеме
слепвам
слепване
слепеене
слепец
слепешката
слепешком
слепея
слепица
слепна
слепок
слепоочен
слепоочие
слепоочник
слепороден
слепота
слепчо
слепя
слепявам
слепяване
слепям
слепяне
слетикоса
слетина
слетя
слетя се
слетявам
слетяване
слея
слива
сливак
сливам
сливане
сливар
сливарка
сливица
сливов
сливовица
слиз
слизам
слизане
слизгав
слизест
слин
слинав
слинест
слисам
слисано
слисвам
слисване
слитам
слитам се
слитане
слободен
слободия
словак
словачка
словашки
словен
словенец
словенка
словенски
словесен
словесно
словесност
словник
слово
словоборец
словоборство
словоизлияние
словоизменение
словом
словонаредба
словообразуване
словообразувателен
словоохотлив
словоохотливо
словоред
словослагател
словослагателка
словослагателски
словослагателство
словосъчетание
словотворство
словя
слог
слога
сложа
сложа се
сложен
сложно
сложност
слой
сломен
сломено
сломеност
сломя
сломяване
сломявям
слон
слонов
слонски
слоохотливост
слуга
слугински
слугиня
слугувам
слугуване
служа
служа си
служащ
служаща
служба
службаш
службашки
службогонец
службогонски
службогонство
служебен
служебник
служебно
служене
служещ
служител
служителка
слуз
слузен
слузест
слука
слух
слухов
слухтене
слухтя
случа
случа се
случаен
случай
случайно
случайност
случвам
случвам се
случване
случка
слушалка
слушам
слушане
слушател
слушателка
слъгвам
слъгване
слъжа
слъзлив
слънце
слънцестоене
слънчасам
слънчасвам
слънчасване
слънчев
слънчо
слънчобран
слънчов
слънчовка
слънчоглед
слънчогледов
слюда
слюден
слюдест
слюнка
слюнча
слюнчен
слюнчест
слягам се
слягане
сляза
слязвам
сляп
сляпо

слòжен1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се състои от няколко части или елементи. Един сложен, съставен от много миризми дъх се излъчваше от стените, от пода, от старите долапи. К. Константинов. Сложен механизъм. || Грам. Който е съставен от две или повече части, думи. Сложна дума. Сложно изречение. Сложен предлог. Сложен съюз. Сложно название. 2. Който представя система от различни елементи, комбинации. Движенията им стават по-силни, по-бързи, играта с лопатите става по-сложна, по-изкусна. Ал. Константинов. Една веща ръка би могла да съчетае тия звуци в сложна и хубава мелодия. Йовков. Сега младата селянка си везеше нова кошуля Бод след бод изникваха шарки по пазвите, по ръкавите — червени, зелени, жълти, една в друга, една през друга в сложна плетеница. Дим. Талев. Сложен процес. 3. Който е труден за разбиране, разрешаване. Тя имаше към баща си особено чувство, сложно и необяснимо. Л. Стоянов. Кръстьо, който не обичаше сложните и заплетени работи, махна с ръка. Г. Караславов. Сложна задача. □ Сложна лихва (банк.) — лихва, която след всеки определен срок се прибавя към капитала и се олихвява.

слòжен2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Диал. За височина, път и под. — който е с малък наклон; полегат. Най-после той дойде до избраздения с дълбоки дируги път, който се качва бавно по сложното възвишение на курубагларската рътлина. Вазов.

слòжен3, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сложа. 2. Като прил. Обикн. с нареч. добре — който има правилно телосложение. Едрата и добре сложена снага на дядо Костадин излъчваше радост, добрина. К. Петканов. И наистина, като ги видиш от далеч, изправени на края на тротоара при кръстопътищата, високи, атлетически сложени, красиви, ще помислиш, че са паметници, поставени за украшение на града. Ал. Константинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.