|
слъ̀нце, мн. слънцà, ср. 1. Само ед. Небесно тяло, което се вижда денем и излъчва светлина и топлина. Небето се синееше весело, обливано от утренните зари на слънцето. Вазов. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин. Слънцето беше превалило и грееше само по върховете на овошките. Йовков. || Обр. Слънцето на свободата скоро изгря. Вазов. Ще бъде слънце любовта ми и зари / над тебе ще пилей, за тебе ще гори. Яворов. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков. У Недини слънце грее. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда. Нар. пес. 2. Само ед. Светлината и топлината, излъчвани от това небесно тяло. В хармана се бе изправил един висок снажен момък с опечено от слънцето лице. Вазов. Като видя мъжа си, Женда се посмути и от слънцето премина в сянката на ореха. Йовков. Слънце заля стаята. А. Гуляшки. Припича се като гущер на слънце. Погов. 3. Прен. Обикн. ед. Нещо много скъпо, мило, което е източник на радост, щастие за някого. Аз само с мисълта за тебе живея, ти ми си слънцето, ти ми си светът. Вазов. И ето дойде то — детето ми щастието ми слънцето ми. Йовков. Ние сме деца на поробен народ и труден е животът ни — живот без слънце. Дим. Талев. Отдето чакахме слънце да ни огрее, оттам слана ни попари. 4. Астр. Небесно тяло, център на планетна система, което свети със своя светлина; звезда. Поклон на теб, природа, създанье необятно / Небето та е пълно с зари, с звезди, слънца. Вазов. Огромни телескопи прислушват вселената: / мирови катастрофи — / изгаснали слънца. Багряна. □ Електрическо слънце (книж.) — голяма, мощна електрическа лампа, която излъчва ослепителна светлина и се използва за осветяване на улици, площади и др. обществени места. В сиянието на електрическите лампи и слънца, подобно на гъст поток непрекъснато се струеше многобройна навалица. Йовков. Залез слънце (диал.) — а) Залязване, залез. След залез слънце вечерната зара дълго още се руменее зад леката тантела бели облаци. П. Ю. Тодоров. б) Времето, когато настъпва залез; привечер. Към залез слънце той излизаше сам от селото. Г. Караславов. Работихме от тъмни зори до залез слънце. Заник слънце (диал.) — а) Залез. От заник слънце озарени, / алеят морски ширини. Яворов. б) Времето, когато настъпва залез; привечер. Слънцето залазяше вече зад високия рът. Това време тук се нарича: „заник слънце“, прекрасен български термин, както и „изгрев слънце“. Вазов. Заход слънце (диал.) — Запад. Обърна се към заход слънце. Изгрев слънце (диал.) — а) Изгряване, зазоряване. Ранната утрин беше тиха, ясна. До изгрев слънце беше още много рано. Дим. Ангелов. б) Призори, на зазоряване, на разсъмване. Заспал съм най-после и се сепнах чак по изгрев слънце. Вазов. в) Изток. Преди да заминат, румъните се обърнаха към изгрев слънце и прочетоха „Отче наш“. А. Каралийчев. На (по) заход слънце (диал.) — привечер. Това бе вечерно време, по заход слънце. Влайков. Не съм слънце да огрея всичко (разг.) — не съм в състояние да видя, да помогна навсякъде. Тайният агент Шаламанов си вършеше добре работата, но той не беше слънце да огрее навред, не можеше да надникне във всяка къща, да подслуша всеки разговор. М. Марчевски. Под слънцето (книж.) — на земята, по света. Не можеше да понася гладните чукари и беше тръгнал да дири по-добро местенце под слънцето. Д. Добревски. Със слънце (диал.) — докато е светло. Либе Петкано, Петкано, / със слънце порти отваряй, / па ги със слънце затваряй. Нар. пес.
|