Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
слаб
слабак
слабеене
слабея
слабина
слабителен
слабо
слабоват
слабоволен
слабоволие
слабограмотен
слабогръд
слабодушен
слабодушие
слабокултурен
слабопроизводителен
слабосилен
слабост
слаботелесен
слаботоков
слабоумен
слабоумие
слабохарактерен
слабохарактерност
слабушка
слабушко
слава
славеев
славей
славейко
славейков
славейче
славен
славене
славист
славистика
славистичен
славистка
славно
славолюбец
славолюбив
славолюбивост
славолюбие
славослов
славословене
славословие
славословя
славя
славянизирам
славянизиране
славянизъм
славянин
славянобългарски
славяновед
славянознание
славянофил
славянофилски
славянофилство
славянофоб
славянофобство
славянски
славянство
слагам
слагам се
слагане
слад
сладина
сладка
сладкар
сладкарка
сладкарница
сладкарски
сладкарство
сладкиш
сладко
сладководен
сладкогласен
сладкогласно
сладкодумен
сладкодумец
сладкодумие
сладкодумник
сладкодумница
сладкодумно
сладкодумство
сладкозвучен
сладкозвучно
сладкопоен
сладкопоец
сладкопойно
сладкоречив
сладнеене
сладнея
сладнив
сладникав
сладникавост
сладня
сладолед
сладост
сладостен
сладостно
сладострастен
сладострастие
сладострастно
сладун
сладур
сладък
сладя
слазям
слазяне
слайвам
слалом
слама
сламен
сламеник
сламеница
сламка
сламник
сламорезачка
слана
сланина
слановит
сланя
сласт
сластен
сластно
сластолюбец
сластолюбив
сластолюбивост
сластолюбие
слатина
слая
слегне се
след
след-
следа
следвам
следване
следващ
следвоенен
следен
следене
следобед
следобеден
следовател
следователно
следователски
следовник
следовница
следосвобожденски
следпразничен
следреволюционен
следсмъртен
следствен
следствие
следующ
следя
слез
слезен
слезенка
слезка
слезна
слеме
слепвам
слепване
слепеене
слепец
слепешката
слепешком
слепея
слепица
слепна
слепок
слепоочен
слепоочие
слепоочник
слепороден
слепота
слепчо
слепя
слепявам
слепяване
слепям
слепяне
слетикоса
слетина
слетя
слетя се
слетявам
слетяване
слея
слива
сливак
сливам
сливане
сливар
сливарка
сливица
сливов
сливовица
слиз
слизам
слизане
слизгав
слизест
слин
слинав
слинест
слисам
слисано
слисвам
слисване
слитам
слитам се
слитане
слободен
слободия
словак
словачка
словашки
словен
словенец
словенка
словенски
словесен
словесно
словесност
словник
слово
словоборец
словоборство
словоизлияние
словоизменение
словом
словонаредба
словообразуване
словообразувателен
словоохотлив
словоохотливо
словоред
словослагател
словослагателка
словослагателски
словослагателство
словосъчетание
словотворство
словя
слог
слога
сложа
сложа се
сложен
сложно
сложност
слой
сломен
сломено
сломеност
сломя
сломяване
сломявям
слон
слонов
слонски
слоохотливост
слуга
слугински
слугиня
слугувам
слугуване
служа
служа си
служащ
служаща
служба
службаш
службашки
службогонец
службогонски
службогонство
служебен
служебник
служебно
служене
служещ
служител
служителка
слуз
слузен
слузест
слука
слух
слухов
слухтене
слухтя
случа
случа се
случаен
случай
случайно
случайност
случвам
случвам се
случване
случка
слушалка
слушам
слушане
слушател
слушателка
слъгвам
слъгване
слъжа
слъзлив
слънце
слънцестоене
слънчасам
слънчасвам
слънчасване
слънчев
слънчо
слънчобран
слънчов
слънчовка
слънчоглед
слънчогледов
слюда
слюден
слюдест
слюнка
слюнча
слюнчен
слюнчест
слягам се
слягане
сляза
слязвам
сляп
сляпо

сляп, -а, -о, мн. слèпи, прил. 1. Който е лишен от зрение, който нищо не вижда. По-нататък жалко пее сляп просяк. Елин Пелин. Слепият човек протяга ръце и почва да пипа колана, копчетата, ордените на първия офицер. А. Каралийчев. Бързата кучка слепи ги ражда. Погов. || Обр. Но от всички страни го гледаха слепите очи на мълчанието, дълбоката нощ му се струваше като бездънен кладенец. Л. Стоянов. 2. Прен. Който не вижда съвсем очевидни неща; не забелязва, не разбира това, което става около него. Сляпа бях — аз не виждах как живея и какво се върши с мене. Ст. Костов. || Безчувствен, безразличен, безучастен, равнодушен. Колко души окати нарочно стават слепи и жестоки към мъките на човеците! Вазов. Паун! Сега за нея е това име се побираше целият свят. Към всичко друго тя беше сляпа и глуха. Г. Райчев. Просторът царствено мълчи — / навеки сляп, навеки глух. Дебелянов. 3. Прен. Който действа, без да разсъждава, без да размисля за това, което върши; безразсъден, заслепен, лековерен. Любовта е сляпа. Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго. В. Друмев. Те имаха сляпо доверие във воеводата; те знаеха, че каквото рече той, добро е. Вазов. Изведнъж го обзе сляпа ярост, която се превърна в диво, неудържимо желание да унищожи този човек. Дим. Димов. Сляпа вяра. Сляпа привързаност. || Който действа наслуки, случайно, безразборно; случаен, стихиен. Въодушевлението увличаше всички със сляпата и неотразима сила на един водовъртеж. Величков. Какво сме ние? Играчка на слепи сили или белязани жертви на великата безсмислица? Л. Стоянов. Сляпо щастие. 4. Спец. За полет или военни действия — който се извършва в пълна тъмнина, мъгла или при пълна липса на ориентировъчни данни. Гъстата облачна маса беше толкова грамадна, че нашият въздушен кораб не успя да стигне синьото небе. Той предприе сляпо летение. Г. Белев. Може би в случая е по-хубаво да не знаем с какви сили разполагат немците. Какви са тия теории за сляпо воюване? П. Вежинов. 5. Спец. Който няма отвор, изход. Керов в смущението си бе сбъркал посоката по-рано и търсил изхода в слепия край на тунела. Вазов. Бащината ми къща беше в дъното на сляпа уличка. А. Страшимиров. На цветистия слог в една сляпа пътечка между буйно класилите ниви лежеше Скореца. Елин Пелин. 6. Прен. Диал. Който никак не е учил; неграмотен. Ще остане сляп: наука не учи, занаят не знае. Вазов. Неговите другари се научават да четат и пишат, а той остава сляп. Влайков. 7. Като същ. сляп, сляпа, сляпо, мн. слепи — човек, лишен от зрение. Какво да кажа? — питаше слепият с живо участие. Вазов. Един сляп / свири на чело / в кварталното кино. Вапцаров. Пази боже сляпо да прогледне! Погов. Училище за слепи. □ (И) куцо и сляпо или сляпо и сакато (разг., Пренебр.) — всички, най-вече неспособните. Днес сляпо и сакато / съставя книги тук, / учебници нарежда / и вестници изважда. Вазов. Магьосали / цяло село — / куцо, сляпо / залудело. Ц. Церковски. Слепият случай — пълна случайност. Той обичаше строгия порядък, плановостта, с малък още ненавиждаше хората, които се осланят на „слепия“ случай. А. Гуляшки. Сляп кош (диал.) — вид рибарски кош, който се залага на преградена малка рекичка. Почна да залага вечер слепи кошчета по реката, а сутрин ги вади. Чудомир. Сляп цирей (диал.) — цирей без връх, който е дълбоко под кожата. Като него никой не знаеше да реже слепите циреи. Мих. Георгиев. Сляпа баба (диал.) — игра, при която едно дете с вързани очи гони другите, докато хване някое и познае кое е то. Децата и от двете села играеха весели игри, заловени на дълго колело, играеха и на сляпа баба. Йовков. Сляпата неделя (събота) (разг.) — време, когато човек реши да се ожени, без повече да му мисли и да се колебае. Ха, наистина ли щял си да се жениш? Комуто е дошла сляпата неделя, той се дави напосоки. Г. Караславов. Сляпо куче — подземен гризач със съвсем малки очи, който яде зеленчукови корени. Spalax typhlus. В Добруджа са особено разпространени разнообразни гризачи, слепи кучета, мишки и др. Сляпо око — мястото между веждата и горния край на ухото. Един шрапнелен куршум го свалил най-после: ударен бил в сляпото око. М. Кремен. Сляпо черво (анат.) — малък задънен израстък при съединението на тънките черва с дебелото черво, който се намира отдясно в корема и завършва с апендикса.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.