|
смàзвам1, -аш, несв.; смàжа, -еш, мин. св. смàзах, св., прех. 1. Със силен натиск или удар разплесквам нещо, развалям формата му; сплесквам, смачквам, обезформявам. Ще ти смажа главата като на змия! Вазов. Бай Георги си смаза пръста! Петър е виновен. Те двамата чукаха и чукът на Петър отхвръкна. О. Василев. 2. Убивам, умъртвявам чрез силен натиск, удар, газене; премазвам. Мечката повдигаше плочата, смазваше малкия гризач с един удар на лапата си и изяждаше лешниците или желъда заедно с техния стопанин. Ем. Станев. Вчера трамваят смаза едно дете. 3. Прен. Съсипвам, сломявам, унищожавам. Ние сме научени да смазваме страшните са врагове. В. Друмев. Важното за него беше, че има оръжие в ръцете си, че е силен, че ще превие врата на Гроздана, ще го смаже. Йовков. Той беше заявил, че е осигурил поддръжката на правителството и ще смаже стачниците в няколко дни. Дим. Димов. Арестуваха го и го смазаха от бой. След това го изхвърлиха на улицата, като смятаха, че ще умре. М. Марчевски. Смазвам съпротивата на някого. смазвам се, смажа се страд.
смàзвам2, -аш, несв.; смàжа, -еш, мин. св. смàзах, св., прех. (рус.). Слагам смазка, намазвам със смазка. Киро се въртеше, клекнал около талигата, и смазваше колелетата. Г. Караславов. По няколко пъти им повтори да смазват редовно машините си. А. Гуляшки. Дядо Мирьо изчисти грижливо двуцевката: смаза отвътре пружините и иглите, лъсна приклада с ленено масло. Ем. Станев. смазвам се, смажа се страд.
|