Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	смажа смазан смазвам смазване смазка смазочен смайвам смайвам се смайване смаля смаля се смалявам смалявам се смаляване смарагд смарагден смарагдов сматрям сматряне смахвам се смахване смахна се смахнат смахнато смахнатост смачкам смачкан смачквам смачкване смая смаян смаяно смеешком смекча смекчавам смекчаване смекчаващ смекчение смел смело смелост смелчага смелчак смеля сменя сменя се сменявам сменявам се сменяване сменям сменям се сменяне смес смесвам смесване смесен смесица смествам смествам се сместване сместя сместя се сместям сместям се сместяне смеся смесям смет смета сметало сметана сметанка сметачен сметачка сметен сметище сметка сметкаджийка сметкаджийски сметкаджия сметководен сметководител сметководство сметкоразписка сметна смехория смехотворен смехотворец смешен смешение смешка смешльо смешник смешница смешно смея смея се смивам смивам се смиване смигам смигане смигвам смигване смигна смил смилаем смилаемост смилам смилане смилен смилов смиля смиля се смилявам смилявам се смин сминдух сминов смирен смирение смирено смиреност смиря смиря се смирявам смирявам се смиряване смислен смислено смисленост смислов смисля смислям смисъл смитам смитане смия смия се смогвам смогване смогна смок смоква смоквица смокинг смокинен смокинов смокиня смоковница смола смолен смолене смолест смолист смолница смолничав смоля смолясам се смолясвам се смолясване смотавам смотаване смотан смотая смотолевен смотолевено смотолевя смотолевям смотолевяне смрад смраден смрадлив смрадливост смрадлика смрадликов смрадно смразя смразя се смразявам смразявам се смразяване смрача смрача се смрачавам смрачавам се смрачаване смрика смриков смръзвам смръзвам се смръзване смръзна смръзна се смръквам смръквам се смръкване смръкна смръкна се смръщвам смръщвам се смръщване смръщен смръщено смръщя смръщя се смугъл смукалка смукало смукане смукател смукателен смукач смуквам смукване смукна смут смутен смутено смутеност смутител смутителка смутно смутня смутя смутя се смутявам смутявам се смутяване смуча смуша смуша се смушвам смушвам се смушване смушкам смушквам смущавам смущавам се смущаване смущение смъдвам смъдване смъдене смъдне смъдя смъквам смъквам се смъкване смъкна смъкна се смълча смълча се смълчавам смълчавам се смълчаване смълчан смълчано смълчаност смъмря смъмрям смъмряне смънкам смънквам смънкване смърдеж смърдене смърдя смъркам смъркане смъркач смърлуша се смърлушвам се смърлушване смърся смърся се смърсявам смърсявам се смърсяване смърт смъртен смъртник смъртница смъртно смъртноблед смъртнобледен смъртност смъртоносен смъртоносно смърч смърчов смътен смътно смяна смятам смятане смях	смѝсъл, мн. няма, м. 1. Вътрешно, логическо съдържание (на дума, реч, явление), схващано чрез разума; значение. Тия думи бяха го вълнували и по-рано, но едвам сега като че откриваше истинския им смисъл. Йовков. Митко си спомни приказката за мечката стръвница, която някога майка му беше разказвала. Тогава той не схвана нейния смисъл, но сега ясно разбираше. М. Марчевски. Малки бяха селата тук но всички имаха хубави имена — звучни, пълни със смисъл или пък подсещаха за някакво далечно събитие. Дим. Талев. Превеждам по смисъл. Преносен смисъл. В тесен (широк, точен) смисъл на думата. Дълбок смисъл. 2. Оправдание, цел, основание. Младият студент беше една от ония страстни натури, които намират смисъла на живота само в поклонение на някой идеал. Вазов. Той издигна глас, за да защити смисъла и съдържанието на своя живот, своите комунистически убеждения. А. Каралийчев. 3. Прен. Разг. Значение, полза, изгода. Гороломов и предлагаше да ѝ обясни още веднъж смисъла на застраховките. Йовков. Слушай — каза му той, — мене вече ми омръзна да играя тая игра. Пък и няма смисъл! А. Гуляшки. □ В тоя смисъл (книж.) — в това отношение. Мразеше ужасно пияниците нощно време и ги биеше безпощадно, затова и подчинените му служители бяха твърде строги в тоя смисъл. Вазов. Здрав смисъл — положителен, трезвен разсъдък. Той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. Вазов.

Речник