Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
смажа
смазан
смазвам
смазване
смазка
смазочен
смайвам
смайвам се
смайване
смаля
смаля се
смалявам
смалявам се
смаляване
смарагд
смарагден
смарагдов
сматрям
сматряне
смахвам се
смахване
смахна се
смахнат
смахнато
смахнатост
смачкам
смачкан
смачквам
смачкване
смая
смаян
смаяно
смеешком
смекча
смекчавам
смекчаване
смекчаващ
смекчение
смел
смело
смелост
смелчага
смелчак
смеля
сменя
сменя се
сменявам
сменявам се
сменяване
сменям
сменям се
сменяне
смес
смесвам
смесване
смесен
смесица
смествам
смествам се
сместване
сместя
сместя се
сместям
сместям се
сместяне
смеся
смесям
смет
смета
сметало
сметана
сметанка
сметачен
сметачка
сметен
сметище
сметка
сметкаджийка
сметкаджийски
сметкаджия
сметководен
сметководител
сметководство
сметкоразписка
сметна
смехория
смехотворен
смехотворец
смешен
смешение
смешка
смешльо
смешник
смешница
смешно
смея
смея се
смивам
смивам се
смиване
смигам
смигане
смигвам
смигване
смигна
смил
смилаем
смилаемост
смилам
смилане
смилен
смилов
смиля
смиля се
смилявам
смилявам се
смин
сминдух
сминов
смирен
смирение
смирено
смиреност
смиря
смиря се
смирявам
смирявам се
смиряване
смислен
смислено
смисленост
смислов
смисля
смислям
смисъл
смитам
смитане
смия
смия се
смогвам
смогване
смогна
смок
смоква
смоквица
смокинг
смокинен
смокинов
смокиня
смоковница
смола
смолен
смолене
смолест
смолист
смолница
смолничав
смоля
смолясам се
смолясвам се
смолясване
смотавам
смотаване
смотан
смотая
смотолевен
смотолевено
смотолевя
смотолевям
смотолевяне
смрад
смраден
смрадлив
смрадливост
смрадлика
смрадликов
смрадно
смразя
смразя се
смразявам
смразявам се
смразяване
смрача
смрача се
смрачавам
смрачавам се
смрачаване
смрика
смриков
смръзвам
смръзвам се
смръзване
смръзна
смръзна се
смръквам
смръквам се
смръкване
смръкна
смръкна се
смръщвам
смръщвам се
смръщване
смръщен
смръщено
смръщя
смръщя се
смугъл
смукалка
смукало
смукане
смукател
смукателен
смукач
смуквам
смукване
смукна
смут
смутен
смутено
смутеност
смутител
смутителка
смутно
смутня
смутя
смутя се
смутявам
смутявам се
смутяване
смуча
смуша
смуша се
смушвам
смушвам се
смушване
смушкам
смушквам
смущавам
смущавам се
смущаване
смущение
смъдвам
смъдване
смъдене
смъдне
смъдя
смъквам
смъквам се
смъкване
смъкна
смъкна се
смълча
смълча се
смълчавам
смълчавам се
смълчаване
смълчан
смълчано
смълчаност
смъмря
смъмрям
смъмряне
смънкам
смънквам
смънкване
смърдеж
смърдене
смърдя
смъркам
смъркане
смъркач
смърлуша се
смърлушвам се
смърлушване
смърся
смърся се
смърсявам
смърсявам се
смърсяване
смърт
смъртен
смъртник
смъртница
смъртно
смъртноблед
смъртнобледен
смъртност
смъртоносен
смъртоносно
смърч
смърчов
смътен
смътно
смяна
смятам
смятане
смях

смъ̀ртен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Чието съществуване завършва със смърт. Борис тъгуваше за себе си, за всички други люде, че бяха смъртни. Дим. Талев. Нявга за Троя велика смъртните хора отвредом / казваха, че е богата с мед и злато ковано. Ас. Разцветников (превод). 2. Който причинява смърт; смъртоносен. Смъртна рана. Смъртен удар. || Който заплашва със смърт. Мария изтича на двора, развика се на децата да се приберат, сякаш ги заплашваше смъртна опасност. К. Петканов. 3. Който е свързан със смърт, с умиране. Кога сети последния си час и смъртна хладина полази костеливите ѝ ръце, домиляха ѝ пак земни теглила. П. Ю. Тодоров. Той вдигна глава и мътните му, угаснали очи ме поглеждат с далечен, смъртен блясък. Л. Стоянов. 4. Прен. Най-страшен, най-опасен. Тия хора са смъртни врагове, карат се и се преследват от години. Йовков. Смъртен враг. || Прен. Който достига до краен предел. Той проявяваше към него не предишната смъртна вражда. Йовков. 5. Като същ. м. смъртен — човек. Изкуството е дар върховен, / то сила крие всемогъща, / в живота лей наслада скъпа, / в безсмъртен смъртния превръща. Вазов. □ На смъртно легло съм — в агония съм, умирам. Смъртен акт — документ, с който се удостоверява смъртта на някого. Смъртен грях — тежко и непростимо прегрешение. Смъртен одър — легло, на което е поставен мъртвец. Смъртен скок (книж.) — много опасен акробатически скок; салтомортале. Смъртен час — времето, когато някой умира. Смъртна присъда — присъда, която предвижда смъртно наказание. Смъртно наказание — умъртвяване по силата на присъда.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.