Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
снабдител
снабдителен
снабдителка
снабдя
снабдявам
снабдяване
снага
снадвам
снадване
снадя
снаждам
снаждане
снажен
снажност
снайпер
снайперист
снайперов
снайперски
снамери
снамирам
снамиране
снаряд
снаряден
снаряжение
снасям
снасяне
снаха
снахин
снахица
снегов
снеговалеж
снеговит
снеговитост
снегозадържане
снегорин
снегориначка
снеготопене
снегоходка
снежа
снежен
снежец
снежинка
снежнобял
снежноглав
снема
снемам
снемане
снеса
снижа
снижавам
снижаване
снижение
снизходителен
снизходително
снизходителност
снизхождение
снизя
снизя се
снизявам
снизявам се
снизяване
снимам
снимане
снимачен
снимачка
снимка
сниша
сниша се
снишавам
снишавам се
снишаване
снишен
снишено
сноб
снобизъм
снова
сновалка
сноване
сновачка
сноп
снопе
сноповръзвачка
сноповързачка
снопчест
сносен
сносно
сношавам се
сношаване
сношение
снощен
снощи
сняг

снизходѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не проявява строгост, взискателност; отстъпчив. Не бивайте снизходителни заради доброто име на родителите му. Елин Пелин. 2. Който не изразява строгост, взискателност. Запрян Тошев с угаснал глас молеше съда за снизходителна присъда. А. Гуляшки. 3. Пренебрежителен, високомерен. Ей, че си прост! — отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. Ал. Константинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.