|
снòпе, мн. няма, ср. Събир. Диал. Снопи. Затова ли господ даде берекет, запази ни от суша и град, затова ли сях, жънах, събирах и когато да се порадвам, да дойде негова милост да даде огън на снопето. Вазов. Снопето си превозваше все нощем на месечина, да се не рони. И. Волен. Снопето, Радо, запалвам, / ала сеното не мога, / че има билки сякакви. Нар. пес.
|