|
сòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се състои от сол. Солни залежи. 2. От който се добива сол. Солна мина. Солни градини. □ Солна киселина — воден разтвор на хлороводород.
солèн, -а, -о, прил. 1. Който съдържа сол, има вкус на сол. От солените извори, които горяните наричат „Слатината“, до Широката река Стара планина е покрита с вековни гори. Ем. Станев. Откъм морето долиташе нежен като дихание вечерният есенен бриз и довяваше хладина и дъх на солена вода. Д. Добревски. || Който съдържа повече от необходимото количество сол; пресолен. Гозбата е солена. 2. Който е запазен, консервиран със сол. Извади малко нещо там от сарделите, дай един лимон и едно късче солена сланинка да си хапнем като хората. Елин Пелин. Тук имаше кашкавал, маслини и солен паламуд. Дим. Димов. 3. Прен. Разг. Който излиза някому много скъпо. Тази работа му излезе солена.
|