спрèтнат, -а, -о, прил. 1. Който е облечен чисто, прибрано и с вкус. Трябва само да ги видите какви спретнати момчета са! Облечени са в сиви чисти дрехи от скъп плат. Д. Немиров. Ходеше винаги спретнат и чистичък, дори когато оставаше без работа. Дим. Димов. 2. За облекло, дреха и под. — който има приличен, хубав външен вид. Евстати обичаше да ходи в спретнат и чист костюм. А. Гуляшки. Късно същата вечер видяха застанало едно момиче в спретната селска носия. Г. Райчев. 3. Който е подреден просто, но добре и с вкус. Къщичката, ниска и продълговата, чисто варосана отпред, със сини первази около прозорците — спретната и хубава, такваз стана тя, откакто влезе в нея Минка. Йовков. Горският дом оживя и стана хубав, чист, спретнат, като че постройката не беше същата. Ем. Станев.
|