|
стар, -а, -о, прил. 1. Който е достигнал до старост (в 1 знач.), който има много години. Противоп. млад. Пожалиха за Ралица, за Ива, / окаяха и старата му майка, / па скоро и забравиха. П. П. Славейков. По двора се чуваше бодрият глас на стария Герак. Елин Пелин. 2. Който принадлежи, който е присъщ на човек с напреднала възраст. И две щат сълзи да капнат / на стари гърди и млади. Ботев. Ох, тате, счупиха ти душмани твоите стари кокали. Вазов. Старото му лице се измокри от сълзи. Елин Пелин. 3. Само степенувано — който е по-голям или най-голям по възраст. Вратата се отвори, влезе един висок, четирийсетгодишен мъж. Най-старият син. Вазов. Един от сенебирските братя, по-старият, Петър умря ненадейно. Йовков. 4. Който е създаден, появил се е преди много години, който съществува много отдавна. Противоп. нов. Дреме мелницата стара / край тревясалия път. Дим. Бояджиев. Слязоха до старата чешма, която беше с дълги каменни, зеленясали корита. Г. Караславов. По стар обичай пътниците обаждаха с гърмежи, че си идат. Йовков. Разнесоха се викове и екнаха радостни, стари песни. К. Петканов. Стара вражда. Стари спомени. Стар бронхит. Стар плеврит. || Който е от по-рано; предишен. Противоп. нов. Времето се промени и една нощ върху стария сняг нaваля нов, пресен. Йовков. В моя полк са предимно стари набори. П. Вежинов. Стара дата. Стар брой на вестник. || За растение — който е поникнал, израснал много отдавна. Противоп. млад. На разсъмване бяха в една стара дъбова гора. Йовков. Старият бор плачевно шумеше нощем и съскаше. Елин Пелин. Тука под липите стари / не веднъж играх. Ран Босилек. 5. Който отживява или е отживял времето си; остарял. Противоп. нов. Умира старий свят, ний нов ще сътворим! Смирненски. За старий свят настъпват сетни дни. Дебелянов. Старо учение. Стари възгледи. Стара техника. Стара мода. 6. Който се отнася до по-далечно време, до миналото, който е характерен за по-далечна епоха; някогашен, старинен. Рашид бей имаше два сарая, единът беше по старата търновска архитектура. Цани Гинчев. Стара литература. Стара история. Стара живопис. Стари фрески. || Който датира отдавна и е излязъл от употреба. Кичеха иконата с различни дарове — пешкири, некроени платна, стари пари. Йовков. || Който е бил, съществувал някога; някогашен. Чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Ботев. Четете да знайте що в стари години / по тез земи славни вършили деди ни. Вазов. Люляково е малко село на старата румънобългарска граница. Йовков. 7. Който много отдавна, от дълги години е някакъв; отдавнашен. Той ми е стар другар и твърде предан човек. Вазов. Той пристигна в Листово и се отби в училището, дето имаше стари познати учители. Елин Пелин. || Който е с дълъг опит; опитен. Каквото и да се каже, пред тях беше стар, изпитан майстор. Йовков. Стар комита. 8. Който е овехтял, похабен от дълга употреба: вехт. Закръпките, които той е приготвил от стар шинел, съвсем не подхождат на жълтия цвят на куртката. Йовков. Всеки се приготвя както може — един къса стара риза за партенки, друг чисти пушката си. Л. Стоянов. Стара покъщнина. 9. Като същ. старият м., старата ж. — стар човек. Нa ви мойта книга — тя е вам завет. / Тя е откровение, божа благодат, / младий прави мъдър, а стария — млад. Вазов. Старите бяха измрели и много на рядко да се мернеше бяла коса. Вазов. || (разг.) — баща, дядо или майка, баба. Слушай, снахо, знаеш ли какво решихме — каза бащата. — Ние решихме — продължи старият — да направим сватбата на село. Елин Пелин. Да те пресрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: мамо, мамо! Дебелянов. И тримата бяха женени, имаха деца и всички живееха в една къща със старите. Елин Пелин. 10. Като същ. ср. старото или старо — това, което е отживяло, минало. А в кафенета, във вестника се водеше ожесточена борба на старото с новото, на миналото с неизвестно бъдеще. Стаматов. Необичайна и чудновата беше и стаята, миришеше на старо, на плесенясало. Ст. Загорчинов. □ На стари години (разг.) — в напреднала възраст, на старост, на старини. С неволя и блъскане не позна тя младост, па не можа и на стари години да отдъхне. П. Ю. Тодоров. От стара коза яре (разг.) — опитен и хитър човек. Стар вълк (разг.) — опитен, обигран човек. Тоя човек е изпечен мошеник, стар вълк е, пък е и духовит. Яде, пие с ревизорите, прави им смешки и накрая — чист. Йовков. Стар ерген — ерген, който е преминал обикновената възраст за женитба. В последните десетина години неговият живот течеше по равна и гладка плоскост, ръководен от установени привички, като на всеки стар ерген. Елин Пелин. Стар сват (диал.) — възрастен роднина на младоженците, който се разпорежда на сватбата. Трапеза на витло е в стаята посред / извита — и седят, тъй както му е ред, / пред нея: попът, кум, кума и стари свати, / по них и целий род. П. П. Славейков. Стар стил (книж.) — летоброене по юлианския календар. Стар боб (фасул) — зрели зърна от боб. Стара мома — мома, преминала обикновената възраст за женитба. Тази прислужница бе вече повехнала стара мома. Дим. Димов. Стара планина — най-дългата планина в България, която се простира от западната ѝ граница до Черно море и я разделя на Северна и Южна; Балкан. Старата песен (неодобр.) — думи, обикн. неприятни, които често или постоянно се повтарят като напомняне, за назидание и пр. Стари сметки — неуредени отношения от миналото, от някога. Старият завет — дохристиянската част на библията. Старият свят — континентите Европа, Азия и Африка. Старо и младо (стари и млади) — всички. Старо и младо беше се заловило за работа. Вазов. И стари и млади излизат на мегдана на среща и приказка. Йовков. Старо-харо (диал.) — много грозен и проклет, зъл, възрастен човек. Две сърца се знойно любят, / старо-харо ги дели. Яворов.
|