събирàч м. Лице, което събира нещо ценно; колекционер. Сега живее си самотно той, заровен / в книжа, и събирач на старини грижовен, / все току пълни с тях тефтер подир тефтер, / от гръцки образци почерпвайки пример. П. П. Славейков.