съкълдѝсвам се, -аш се, несв.; съкълдѝсам се, -аш се, св., непрех. (тур.). Диал. Хваща ме съклет; притеснявам се, дотяга ми. Аз влязох в зимнина, пък тя — да се не съкълдисва — рече да поиде у майка си. Влайков. Съкълдисах се да чакам.