|
съ̀нен1, -а, -о, прил. 1. Който още не се е разбудил добре; сънлив. Дочу радостното скимтене на кучетата, веднага стана и още сънена се блъсна във вратата. К. Петканов. Жената на Гердан скача сънена и изплашена. А. Каралийчев. Набързо пребрадени жени се събираха на групи, като влачеха подире си деца, още сънени и рошави. Ст. Дичев. || Който изглежда обхванат от сън. Едно сънено момче поведе пътника към близкия хотел. А. Каралийчев. 2. Който е присъщ на полузаспал, налегнат от сън човек; сънлив. Детето откри едно след друго сънени очи и ги разшири в радостна изненада. А. Страшимиров. Що е станало? Какво е това? — питаха уплашени няколко сънени гласове. Влайков. Някъде откъм сламата се показа Манчо. Отърси шапката си и със сънено лице, по което лесно можеше да се разбере, че е спал досега, той се изненада. Кр. Григоров. || Обр. Вслуша се да чуе звънци от стадо, но гората бе глуха и сънена. К. Петканов.
съ̀нен2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който още не се е разбудил добре; сънлив. Из всички улици на селото затичаха хора, сънни, уплашени, и изпълниха двора на дядови попови. Елин Пелин. Утрото, прохладно и още синкаво, преливаше през прозорците. Сънни хора бродеха по стаите. П. Вежинов. Марга влезе боса, с разчорлени косички и още сънна се заувива в полата на майка си. Кр. Григоров. || Обр. Над високите и тъмни гори на изток се пръскаха силни слънчеви зари и чистото небе и сънната земя умилено гледаха нататък. Елин Пелин. Съмва в сънните градини, / всяка капчица роса / отразява ведросини, / ведросини небеса. Лилиев. 2. Комуто се спи, който не се е наспал. Уморени и сънни партизаните нямаше какво да чакат повече, натрупаха клони, постлаха платнища и налягаха да спят. М. Марчевски. 3. Който е присъщ на полузаспал, налегнат от дрямка човек. От вътре сънният глас на Бодила. — Кой чука? К. Петканов. От лицето му лека-полека се смъкна ненужно було сънната замисленост. Ст. Загорчинов. 4. Който е присъщ на заспал, налегнат от сън човек. Често се будеше и в несънно състояние дообмисляше това, което бе сънувал. И. Волен. || Който става във време на сън, на спане. Събо не мръдна, само тежко сънно дишане идваше оттам. Ст. Загорчинов. Послушникът махна с глава към разрушената култ, откъдето идеха дълги сънни хъркания. Ст. Загорчинов. 5. Който навява сън, предразполага към спане: приспивен, приспивателен. Вадата на улицата пееше своята непрекъсната, сънна мелодия. Вазов. Тя усещаше как краката ѝ отмаляваха от кишата и как сънна умора все по-силно я притискаше. Г. Караславов. Дървесата в градината дремеха неподвижни, сънна тишина лежеше над цялата махала. Дим. Талев. 6. Който се явява при сънуване, при съновидение. Не ти ли в сънни привидения / вестиш се, бродиш окол мен? Ц. Церковски. □ Сънна болест — тежка хроническа болест, при която човек е сънлив и отпаднал.
|