съображèние, мн. -я, ср. 1. Нещо, което човек има предвид, за да мисли, решава, постъпва по един или друг начин; подбуда, причина. И практически съображения ни налагат борбата с най-голяма икономия на средства и сили. Яворов. Тате се окуражи още повече и изреди съображенията си, които го караха да мисли така. Ст. Чилингиров. А може би държавата си има свои съображения, които ние, простите войници, не разбираме. Л. Стоянов. Старият Тъкачев обичаше да казва, че напуснал службата от идейни съображения. Г. Караславов. 2. Остар. Идея, довод. Ами ако той по своя вина и по свои съображения поиска да ти помогне? Влайков. Дълговременните размишления за убийство на брата бяха му навели хиляди съображения и планове как да прикрие убийството. Елин Пелин. □ Вземам в съображение (книж.) — имам предвид, съобразявам се с нещо.
|