Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	съ- съавтор събарям събаряне събера събера се събеседвам събеседване събеседник събеседница събеседничка събирам събирам се събиране събирателен събирач събитие съблазнител съблазнителен съблазнителка съблазнително съблазнителност съблазня съблазнявам съблазняване съблазън съблека съблекалня събличам събличане съблюдавам съблюдаване съболезнование съболезнователен събор съборен съборя съборянин съборянка събота съботен съботник съботянин съботянка събрание събрат събувам събуване събуден събудя събуждам събуждане събуя съвест съвестен съвестно съвет съветвам съветвам се съветване съветник съветница съветничка съветски съвещавам се съвещаване съвещание съвещателен съвзема съвзема се съвземам съвземам се съвземане съвипускник съвипускница съвипускничка съвкупен съвкупление съвкупно съвкупност съвкупя се съвкупявам се съвместен съвместим съвместимост съвместител съвместителка съвместителство съвместно съвпадам съвпадане съвпадеж съвпадение съвпадна съвременен съвременник съвременница съвременничка съвременно съвременност съвремие съвсем съвършен съвършено съвършеност съвършенство съгласен съгласие съгласителен съгласително съгласка съгласна съгласно съгласувам съгласуване съгласувано съгласуваност съглася се съгласявам се съгласяване съглашателски съглашателство съглашенец съглашение съглашенски съгледам съгледвам съгледване съгледвач съгледвачка съглеждам съглеждане съградя съграждам съграждане съгражданин съгражданка съгреша съгрешавам съгрешаване съгрея съгрявам съгряване съд съдба съдбина съдбовен съдбоносен съдбоносно съдебен съдебно съдействам съдействане съдействие съдене съдера съдийски съдийство съдилище съдимост съдина съдирам съдия съдник съдоклад съдокладчик съдопроизводство съдоустройство съдружа се съдружавам се съдружаване съдружески съдружие съдружник съдружница съдружнически съдружничество съдружничка съдържам съдържане съдържание съдържател съдържателен съдържателка съдържателно съдържателност съдържим съдя съдя се съединение съединист съединителен съединя съединявам съединяване съестен съеша съешавам съешаване съжаление съжалителен съжалително съжаля съжаля се съжалявам съжаляване съждение съживителен съживително съживя съживя се съживявам съживявам се съживяване съжител съжителка съжителствам съжителстване съжителство съзаклетник съзаклятие съзаклятник съзаклятница съзаклятнича съзаклятничене съзаклятнически съзаклятничество съзва съзвавам съзваване съзвездие съзвучен съзвучие съзвучно съзвучност създавам създаване създам създание създател създателка създателски съзема се съземам се съземане съзерцавам съзерцаване съзерцание съзерцател съзерцателен съзерцателка съзерцателно съзерцателност съзидам съзидателен съзиждам съзиждане съзирам съзиране съзирвам съзирване съзнавам съзнавам се съзнаване съзнание съзнателен съзнателно съзнателност съзная съзная се съзова съзовавам съзоваване съзори се съзорявам се съзоряване съзра съзрея съзрявам съзряване съизволение съизволя съизволявам съизволяване съизмерим съименник съименница сък съкварталец съкварталка съквартирант съквартирантка съкласник съкласничка съклет съковит съкооператор съкооператорка съкратя съкратявам съкратяване съкращавам съкращаване съкращение съкровен съкровено съкровище съкровищен съкровищник съкровищница съкруша съкрушавам съкрушаване съкрушение съкрушено съкрушителен съкрушително съкълдисам се съкълдисвам се съкълдисване сълба сълза сълзен сълзене сълзлив сълзливо сълзливост сълзя сълнечен сълудничав сълудничаво сълудничавост съм съмахаленец съмахаленка съмвам съмвам се съмване съмишленик съмишленица съмнало съмне съмне се съмнение съмнителен съмнително съмнителност съмнушка съмнявам съмнявам се съмняване сън сънародник сънародница сънаследник сънаследница сънаследствен съне сънен сънено сънище сънла сънлив сънливец сънливка сънливо сънливост сънльо сънно съновидение съновник сънотворен сънотълковник сънотълкуване сънотълкувател сънувам сънуване сънчо съня съня се съображавам съображаване съображение съобразен съобразителен съобразителност съобразно съобразност съобразя съобразя се съобразявам съобразявам се съобразяване съобщавам съобщавам се съобщаване съобщение съобщителен съобщя съоръжавам съоръжаване съоръжение съответен съответно съответствам съответстване съответствен съответствено съответствие съотечественик съотечественица съотносителен съотносителност съотношение съпартизанин съпвам съпване съперник съперница съпернича съперничене съперничество съплеменник съплеменница съпна съпоставка съпоставя съпоставям съпоставяне съпределен съпрежен съприкосновение съпритежател съпритежателка съпритежателски съпровод съпроводителен съпроводя съпровождам съпровождане съпротива съпротивителен съпротивление съпротивлявам се съпротивляване съпротивя се съпротивявам се съпротивяване съпротивям се съпротивяне съпруг съпруга съпружески съпружество съпътник съпътница съпътствам съпътстване сър сърадвам сърадване съразмерен съразмерно съразмерност съратник съратница съратничество сърбам сърбане сърбеене сърбеж сърбел сърбене сърбея сърбин сърбоман сърбоманство сърбя сървър сърдеж сърдене сърдечен сърдечие сърдечно сърдечност сърдит сърдитко сърдито сърдя сърдя се съребрен съревновавам се съревноваване съревнование съредактор съредакторски съредакторство сърма сърмалия сърмен сърна сърне сърнела сърнен сърненка сърнец сърнешки сърп сърповиден сърповидно сърпообразен сърпообразно сърцат сърцато сърцатост сърце сърцебиене сърцебол сърцевед сърцеведец сърцевиден сърцевина сърцераздирателен сърцераздирателно сърча сърчен сърчено със съсвам съсване съсед съседен съседка съседкин съседски съседство съсек съсека съсел съселянин съселянка съсетя се съсещам се съсипателен съсипателно съсипвам съсипвам се съсипване съсипия съсипник съсипница съсипня съсипя съсипя се съсирвам съсирвам се съсирване съсиря съсиря се съсичам съсичане съскав съскавост съскам съскане съсловен съсловие съсна съсредоточа съсредоточавам съсредоточаване съсредоточен съсредоточено съсредоточеност състав съставен съставител съставителка съставка съставлявам съставя съставям съставяне състаря състарявам състарявам се състаряване състезавам се състезаване състезание състезател състезателен състезателка състоя се състояние състоятелен състрадавам състрадаване състрадание състрадателен състрадателно състрадателност състудент състудентка състудентски съсухреност съсухря съсухрям съсухряне съсъд съсък съсънка съсъхвам се съсъхване съсъхна се сътворение сътворя сътворявам сътворяване сътрапезник сътрапезница сътресение сътрудник сътрудница сътруднича сътрудничене сътруднически сътрудничество сътрудничка съумея съумявам съумяване съучастие съучастник съучастница съучастнически съучастничество съучастничка съученик съученичка съфинансирам съфинансиране съхна съхнене съхранение съхраня съхранявам съхраняване съцветие съчетавам съчетаване съчетание съчетая съчинен съчинение съчинител съчинителен съчинителка съчинителски съчинителствам съчинителстване съчинителство съчиня съчинявам съчиняване съчка съчувствам съчувстване съчувствен съчувственик съчувственица съчувствено съчувствие съшивам съшиване съшия същ същевременно съществен съществено същественост съществително същество съществование съществувам съществуване същина същински същност също съюз съюзен съюзник съюзница съюзнически съюзя съюзя се съюзявам съюзявам се съюзяване	сърцè, мн. -а, ср. 1. Централен орган на кръвообращението, който у човека се намира в лявата страна на гърдите. Очите му светеха, сърцето биеше. А. Страшимиров. Тя бе забила остър нож в сърцето си. Елин Пелин. Пукнало се сърцето на момичето и там умряло. Йовков. Болно сърце. \|\| Областта от лявата страна на гърдите, където се намира този орган. Във ваклите очи на свойта рожба / когато се тя вгледа и познай / в тях Ива — до сърце си го притисне. П. П. Славейков. Както беше се привел, непознатият тури ръка на сърцето си. Йовков. 2. Прен. Този орган като средище на възприятия, чувства. Зла догадка парна като с куршум Лепо в сърцето. Елин Пелин. Две години в неволя у агарянци! — продума си той и сърцето му се сви, като че замръзна на ледена буца. Ст. Загорчинов. Не оставяй да изстине / буйно сърце на чужбина. Ботев. Той знаеше коравото сърце на сина си и не вярваше, че ще му ги върне (парите). Елин Пелин. Боли ме сърцето за нея. Сърцето ми се обръща от страх. Натам ме тегли сърцето. Сърце ми не дава да го ударя. Весело сърце. Добро сърце. Юнашко сърце. \|\| Обр. Дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене. Ботев. За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла. П. П. Славейков. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Елин Пелин. 3. Прен. Диал. Мъжество, смелост, безстрашие. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи, / но иди, майко у дома / и с сърце всичко разкажи / на мойте братя невръстни. Ботев. Давам си сърце. 4. Прен. Център, среда на нещо. Спуснал се в мината и от сърцето на земята откъртил червена самородна руда. А. Каралийчев. Сърце на зелка. Сърце на диня. 5. Диал. Стомах, корем. Боли ме сърце. □ Без сърце — без желание. Дама на сърцето (остар.) — любима. Дойде (падна) ми сърце на място (разг.) — задоволих се, драго ми стана. Златно сърце (разг.) — много добър човек. Изстива ми сърцето (към някого) — не обичам повече (някого), безразличен ми е вече (някой). Имам (лежи ми, допада ми, пада ми) на сърце (диал.) — а) Обичам някого; нрави ми се, харесва ми. Сега нека знаят, че Ангелина е един него избрала между всички, че само него тя е имала и има на сърце. А. Страшимиров. Звеница ѝ бе легнал на сърце отдавна. Н. Райнов. б) Мисля, тревожа се. Нещо ти е легнало на сърце За някого ли тъгуваш, за баща си ли мислиш? Ст. Загорчинов. Камък на сърцато — тежко душевно състояние, голяма грижа, безпокойство. Къса ми се сърцето (разг.) — изпитвам много голямо състрадание, много жаля някого. Мед (мехлем) ми капе на сърцето (разг.) — много ми е драго, че нещо се случва тъй, както аз искам. На гладно сърце (разг.) — на празен стомах, преди да е ял човек. На драго сърце — с готовност, с желание, охотно. Нямам сърце за нещо (разг.) — нямам желание / охота. Обръщам някому сърцето (диал.) — накарвам, направям някого да мисли другояче. Оживяло ми е на сърцето (разг.) — силно желая, искам нещо и все за него мисля. Пусти коне! Оживели са ти на сърцето тези коне! Йовков. От (все) сърце — искрено, от цялата си душа. Слепият свиреше от сърце. А. Каралийчев. От все сърце се радваше на стройните и охранени животни. К. Петканов. От душа и от сърце (разг.) — много искрено, сърдечно. Откривам (разкривам) сърцето си (някому) — изказвам пред някого всичко, що ми тежи, що ме вълнува. Сега кажи, Момчиле, открий ми сърцето си, не се бой! Лоши си вести получил, или що? Ст. Загорчинов. По сърце — (диал.) — по угода, по желание. Станка беше уверена в едно — че макар и да е сиромашка селска мома, ще си избере мъж от своята черга и по сърце. Г. Караславов. Рожба от сърце (диал.) — своя рожба. Ала си рожба нямаше, / от сърце рожба родена. Нар. пес. Сгрявам сърцето някому — вдъхвам вяра, надежда някому; утешавам, успокоявам някого. Слагам ръка на сърце; с ръка на сърце (разг.) — говоря откровено. С леко сърце — без много да размислям; лекомислено, безгрижно. С открито (чисто) сърце — искрено, честно, откровено. Спечелвам (завладявам, покорявам) сърцето някому — сдобивам се с любовта, привързаността, доверието на някого. Федро изведнъж спечели сърцата на всички. Той разказваше увлекателно. Дим. Ангелов. Със сърце — с усърдие, със старание. Такива люде харесвам. Като тебе. Такива, които захващат работа с душа и сърце. Дим. Талев. Толкова (това) ми се откъсва от сърцето (разг.) — толкова давам. Бабо Суло, колко да ти дам? — Колкото ти се откъсне от сърцето, чедо. К. Петканов. Турям си на сърце (разг.) — тревожа се, грижа се. Не си туряй много на сърце и не се коси за нищо. Д. Немиров. Човек без сърце — безсърдечен, жесток човек. Широко сърце — спокоен, безгрижен човек. Яд ми капе на сърцето (разг.) — ядосвам се.

Речник