Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сявга
сядам
сядане
сяждам
сяждане
сякам
сякаш
сянка
сяра

ся̀дам, -аш, несв.; сèдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Заемам седящо положение. Той сяда на стола. Елин Пелин. Старецът подви крак, седна на поръсената със слама земя и задрямa. А. Каралийчев. Сядам на тревата. 2. Прен. Разг. Преставам да работя усилено, да съм в непрекъснато движение; отпочивам, мирясвам. В къщи не сядам по цял ден. Стига игра, седни най-после. 3. Прен. Разг. Заемам се усърдно за някоя работа, която се извършва в седящо положение. Като седнах, за два часа прегледах всичко. 4. Прен. Разг. Само св. В съчет. със съюза да и глагол — вземам, започвам, захващам. Седнали да казват някои, че самолюбието не правело велики хора! Вазов. За вашия хляб ли ще седна да мисля аз. Дим. Талев. Цяла мома си вече, пък си седнала да плачеш. Г. Райчев. □ Сядам на престола (на трона) — за държавен глава в монархическа страна: възкачвам се на престола; възцарявам се. Сядам (стъпвам) някому на врата (разг.) — подчинявам някого на волята си.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.