с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
| сявга
сядам
сядане
сяждам
сяждане
сякам
сякаш
сянка
сяра
|
ся̀нка, мн. сèнки, ж. 1. Място неосветено пряко от слънцето или от друг източник на светлина. Действително, чужди човек имаше там в сянката, между кокошарника и обора. Вазов. Вършачката в хармана на Сенебарлията беше спряла — работниците навярно се хранеха някъде на сянка. Йовков. Нали не е на нивата да се пече на слънцето, ами е дома на сянка. Влайков. 2. Тъмно очертание върху някаква повърхност, образувано от проекцията на осветен непрозрачен предмет. Домът, в който живееше Рада, хвърляше сянка въз срещната къща. Вазов. Тя зашета и се засуети из къщи Сянката ѝ бягаше бързо по стените, осветени от кроткия огън на огнището. Елин Пелин. Сянката на близкия хълм легна върху пътя. К. Петканов. || Обр. Минтана разбърка мислите му и хвърли сянка върху доброто му разположение. К. Петканов. 3. Неясно очертание на фигура, което се провижда в тъмно или в мъгла; силует. Тя видя човешка сянка че мръдна между стволовете и позна, че е той. Вазов. Край гората се показаха няколко сенки. Аз различих дългите конски муцуни на кошутите. Ем. Станев. 4. Обикн. мн. Тъмни петна под очите на човек. Кожата ѝ беше добила болезнен, жълтеникав оттенък, а под очите ѝ тъмнееха сенки. Дим. Димов. 5. Прен. Безплътен образ, призрак. Сянката на смъртта надничаше вече над него и го покриваше с плащаницата си. Вазов. Но призраци ужасни / дойдоха през нощта. / О, сенки, аз им рекох, / идете си назад. Вазов. Сенките на Крума, Симеона и Асена витаят над вас и ви заклеват: напред до последна капка кръв! Л. Стоянов. 6. Прен. С отвл. същ. като страх, тъга, безпокойство, недоволство и др. — леко отражение върху лицето при някакво преживяване. И никой не наруши настъпилата тишина, макар да падна сянка на недоволство върху лицата на мнозина. Дим. Талев. Младите пътници се отбиха да сторят път и сянка на лека тъга замъгли очите им. А. Каралийчев. По лицето на надзирателя премина сянка от уплаха, той скочи и застана прав. Дим. Ангелов. 7. Прен. Следа, признак. Романът ви не е сполучен: няма нито жизнена правда в него, нито сянка от художественост. Вазов. Ние никога не почувствувахме и най-малка сянка от съмнение във важността на делото. Н. Фурнаджиев. □ Върбова сянка (разг.) — приятно място за заседяване и почивка. Дебела сянка — сянка под дърво с гъста корона, през която не проникват слънчеви лъчи. Оставам (стоя) в сянка — оставам незабелязан, неоценен. Те бяха свити, не взимаха думата по събранията, не умееха да предвиждат или командуват и затова оставаха винаги в сянка. Дим. Димов. Шарена сянка — сянка под дървета с рядка корона, през която слънчевите лъчи проникват отчасти.
|