вдървèн, -а, -о, прил. Вкочанен, вцепенен, неподвижен. Лицето му беше восъчнобледо, очите затворени, ръцете отпуснати на гърдите и вдървени. Той беше мъртъв. Йовков. Каржнов остана на мястото си зяпнал, неподвижен, вдървен. Вазов.