вèя, вèеш, мин. св. вях, несв. 1. Непрех. За вятър — духам. Горнякът вей и сухи листи / застилат дол и рът. П. П. Славейков. Фъртуната вееше навън зловещо. Вазов. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. Яворов. На вратите се приковаваха ивици плъст, за да не вее. Вазов. 2. Прех. Разпръсвам, разнасям. Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Вазов. 3. Непрех. Прен. Обр. Лъхам. Момци и девойки бяха облечени някак празнично; от лицата им вееше здраве и веселост, на раменете им лъщяха сърпове. Кр. Григоров. 4. Прех. При вършитба — с движение на въздуха отделям, очиствам зърното от плявата; отвявам. Веят житото с веялка. □ Вятър го вее (разг., неодобр.) — за човек, който е лекомислен, несериозен.
|