Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
взаимен
взаимно
взаимност
взаимо
взаимодействам
взаимодействие
взаимоотношение
взаимосвързан
взвод
взводен
взема
взема се
вземам
вземам се
вземане
взидам
взиждам
взиждане
взимане
взирам
взиране
взискателен
взискателно
взискателност
взлом
взор
взра се
взрив
взривен

взѝрам се, -аш се, несв.; взрà се, взрèш се, мин. св. взря̀х се, св., непрех. 1. Гледам напрегнато и внимателно; вглеждам се. Въстаниците с вълнение се взираха, няма ли да се появят други сили след конниците. Вазов. Чакай, като че съм сбъркал пътя! — И момъкът почна да се взира в тъмнината. Елин Пелин. || Обр. И ровиш се из цялото си минало, взираш се в картините на изживяното някога щастие. Йовков. 2. Внимателно проучвам, преценявам. Но невяста който търси, харно да се взира, / че веднъжки челяк либи и веднъж избира. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.