Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вкаменелост
вкаменен
вкаменя
вкаменя се
вкаменявам
вкаменявам се
вкаменяване
вкарам
вкарвам
вкарване
вкисвам
вкисвам се
вкисване
вкиселя
вкиселя се
вкиселявам
вкиселявам се
вкиселяване
вкисна
вкисна се
вкиснал
вкиснат
вклея
вклеявам
вклисавя
вклисавявам
включа
включвам
включване
включително
вкова
вковавам
вкокален
вкокаля се
вкокалявам
вкокаляване
вкопавам
вкопан
вкопая
вкопча
вкопчвам
вкопчване
вкоравя
вкоравя се
вкоравявам
вкоравявам се
вкоравяване
вкоренен
вкореня
вкореня се
вкоренявам
вкоренявам се
вкореняване
вкостеня
вкостенявам
вкостеняване
вкочанен
вкочаня
вкочаня се
вкочанявам
вкочанявам се
вкочанясам
вкочанясвам
вкочанясване
вкратце
вкупом
вкус
вкусвам
вкусване
вкусен
вкусно
вкусов
вкуся

вковàвам, -аш, несв.; вковà, -еш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Заковавам едно нещо в друго. 2. Прен. За поглед, очи — впервам в една точка. Краличът, изтръпнал, вкова очи в сянката. Вазов. 3. Прен. Вцепенявам. Ужасът го вкова. вковавам се, вкова се непрех.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.