Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
влага
влагалище
влагалищен
влагам
влагане
влагомер
владеене
владелец
владение
владетел
владетелка
владетелски
владея
владея се
владика
владичество
владичина
владишки
влажен
влажнеене
влажнея
влажно
влажност
влазям
влак
влака
влакнен
влакнест
влакно
влакнодаен
влаков
влакънце
власат
власеница
власест
власи
власинка
власт
властвам
властване
властелин
властен
властител
властителка
властник
властнически
властно
властодържец
властолюбец
властолюбив
властолюбие
влах
влахинка
влахиня
влача
влача се
влашки
влашко
вледенен
вледеня
вледенявам
вледеняване
вледя
вледявам
вледяване
влека
влекач
влетя
влечение
влечешката
влечешком
влечуго
влея
влея се
вливам
вливам се
вливане
влизам
влизане
влитам
влияние
влиятелен
влияя
влог
влогов
вложа
вложител
вложителка
влоша
влошавам
влошаване
влъхва
влюбвам
влюбване
влюбен
влюбено
влюбчив
влюбчивост
влюбя
вляво
вляза

влах, влàхът, влàха, мн. влàси, м. 1. Остар. Лице от румънски произход. Да ме простиш, байо Либене, че влашката земя е по-добра от България и че власите са много подобри от българите. Каравелов. 2. Диал. Пастир от небългарска народност на Балканския полуостров, арумънин или каракачанин. □ Власите се давят на края на Дунава (послов.) — за човек, който губи в последния миг.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.