|
внѝквам, -аш, несв.; внѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Навлизам в същината; прониквам, вдълбочавам се. Той вникваше в тъмнините на душата си. Вазов. Иван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Йовков.
|