всевѝшен, мн. няма, само м. прил. Църк. 1. Епитет на бога — който стои над всичко в света. И птичките с песни славословят твореца всевишни. Елин Пелин. 2. Като същ. м. всевишният — господ. Ще запитате — / знам — / и за дявола, / и за всевишния. Хр. Радевски.
|