в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| втасам
втасвам
втасване
втвърдя
втвърдя се
втвърдявам
втвърдявам се
втвърдяване
втека
втелявам
втеляване
втечня
втечнявам
втечняване
втикам
втиквам
втикване
втикна
втичам
втичане
втора
вторача
вторача се
вторачвам
вторачвам се
вторачване
вторачен
вторачено
втори
вторичен
вторник
вторничен
второ
второ-
второбрачен
второгодишен
второгодник
второженец
второкласен
второкласник
второкласница
второразреден
второстепенен
втренча
втренча се
втренчвам
втренчвам се
втренчване
втренчен
втреса
втрещен
втрещено
втрещя
втрещявам
втрещяване
втрисам
втрисане
втръсвам
втръсване
втръсна
втурвам
втурване
втурна се
втъка
втъкавам
втъкаване
втъквам
втъкване
втъкна
втълпя
втълпявам
втълпяване
|
втòри, -а, -о, числ. редно. 1. Който следва подир първия. Много неща сега се припомваха и се разказваха не за първи и не за втори път. Йовков. || За различаване на лица с еднакви имена. Не се считам по-долна, отговори троснато Иванова първа, която носеше тая прикачка за отличие от друга Иванова, която пък се викаше втора. Вазов. Иван Асен Втори. 2. Друг, равен на него. Кат Русия няма втора / тъй могъща на света. П. Р. Славейков. Че кака Венковица — има ли втора като нея. Влайков. || Който замества същинския. Ти си моята втора майка, / от дете невръстно те знам. Хр. Радевски. 3. Който е по-маловажен, по-малоценен; второстепенен. Стока от второ качество. Цигари второ качество. Вагон втора класа. Остава на втори план. □ Втора природа — дълбоко вкоренен навик. Втора ръка — а) За тютюн и под. — от второ бране. б) Второ качество. Втора ръка стока. Втори петли (диал.) — рано преди съмване, когато петлите пеят втори път. До второ нареждане (канц.) — докато последва ново разпореждане. Преустановиха прегледа на деца до второ нареждане. От втора ръка (разг.) — не направо от първоизточника. Свиря втора цигулка — имам второстепенно значение.
|