Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вуз
вузовски
вуйна
вуйнин
вуйчо
вуйчов
вула
вулгарен
вулгаризатор
вулгаризаторски
вулгаризация
вулгаризирам
вулгаризиране
вулгарно
вулгарност
вулинка
вулия
вулкан
вулканизатор
вулканизация
вулканизирам
вулканизиране
вулканичен
вулканически

вỳйчо, -то, мн. -вци, м. 1. Майчин брат. Прощавай, синко, прощавай, татко, чичо, вуйчо, прощавайте! Ботев. 2. Разш. Диал. Мъж на лелята. 3. Разш. Диал. Братовчед на майката. □ Имам вуйчо владика (разг.) — имам подкрепата, покровителството на близко влиятелно лице.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.