Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вцепенен
вцепенение
вцепенено
вцепененост
вцепеня
вцепеня се
вцепенявам
вцепенявам се
вцепеняване

вцепеня̀вам, -аш, несв.; вцепеня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да стане неподвижен, вдървен; сковавам. Тия думи вцепениха всички. Елин Пелин. Болестта го вцепени.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.