Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
игла
иглен
игленик
иглест
иглика
игликов
игличина
игловиден
иглокож
иглолистен
иглянка
игнажден
игнорирам
игнориране
иго
игра
игрален
играло
игране
играч
играчка
играя
игрек
игрив
игриво
игривост
игрище
игрословие
игумен
игуменка

игрàчка1 ж. Предмет, с който се играе. А кукли ще ми купи ли? — Кукли и играчки... колкото искаш. Дим. Димов. Детски играчки. || Прен. Предмет, към който се отнасят своеволно, произволно. □ Това е играчка (за мене) — това е много лесно (за мене). Това не е играчка — това не е лесна работа, не е шега.

игрàчка2 ж. Жена играч.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.