инàт м. (араб.). 1. Само ед. Упорито настояване на своето, без да е право; упорство. Вкъщи знаеха, че тя лежи от инат, и не я жалеха. Елин Пелин. 2. Като прил. неизм. Безсмислено упорит. Инат човек. Инат жена. □ На инат — наопаки, напук, обратно на това, което се иска от мене. Правя на инат.
|